Днес кафето присъства в почти всеки момент от живота ни. То ни съпътства сутрин, но присъства и на дамски срещи или бизнес преговори. То е черната кралица, към която трябва да се отнасят всички с почести, полагащи се на член на знатно семейство. Процесът започва от етапа на изпичане на кафените зърна.
Началото на процеса на печене на кафе отговаря на легендата за него.
Една от многото версии на легендата разказва за горски пожар в Етиопия, по време на който племената усетили миризмата на изпечените зърна и така открили ползите от печенето на кафе. В други легенди се споменава, че етиопски монаси, получили кафеени зърна от един пастир, ги хвърлили в огъня като символи на Сатаната. След като усетили прекрасния аромат, те веднага ги извадили от жаравата и направили от тях запарка. Факт е обаче, че едва през XIV в. започват да се пекат кафеени зърна - първо в обикновени тигани, а след това в специални пещи.


В началото, за смилане на кафеени зърна са се използвали обикновени мелници. Едва през XV век, главно в арабските страни, започват да се появяват специални ръчни мелници, подобни на тези, използвани за подправки. Въпреки това, изобретяването на електрическата мелница, използвана за първи път през 1883 г. в Ню Йорк, прави революция в смилането на кафето и го превръща в тривиално. През XIX в. се появяват и мелнички с регулируема плътност на смилане. Днес можем да избираме измежду десетки видове кафемелачки - можем да контролираме степента на смилане, броя на порциите и да създаваме собствени смеси от кафеени зърна. Ето защо експертите съветват да не се купува предварително смляно кафе, а да го смиламе сами непосредствено преди консумация. Само тогава ще имаме възможност да оценим напълно вкуса и аромата на кафето!
Затова се снабдете с елегантна ръчна или електрическа кафемелачка и практична мерилка за кафе , с която да премерите точното количество зърна.


Степента на смилане на зърната трябва да зависи от начина на приготвяне на кафето.
Най-старият начин, който изисква много фино смилане, е приготвянето на турско кафе. Противно на това, което може да си помислите, кафето в турски стил няма нищо общо с кафето с вряла вода, което обикновено се споменава у нас. Процесът на приготвяне се извършва в специален съд, като най-старите, датиращи от XV век, са били изработени от мед. Смляното кафе се залива със студена вода и се загрява няколко пъти, докато се получи достатъчно силна напитка - много е важно да не се оставя да заври. Това е доста трудоемко и днес рядко се използва, но позволява да се постигне дълбок вкус и аромат.
Един от най-простите начини за приготвяне на кафе е да го приготвите в съд, снабден с филтър. Още през 1763 г., френският железар Донмартин проектира първата кана за кафе с фланелен филтър отвътре, което позволява бързо и лесно приготвяне на кафената инфузия. Днес, този тип канички за кафе са преминали през дълъг път на модификации и подобрения - така се появява каничката за кафе Stelton, проектирана от Арне Якобсен. Изработена от най-съвременни топлоизолационни материали и снабдена с филтър, тя не само позволява лесно приготвяне на кафето, но и го запазва топло за дълго време.
Първата бутална кафеварка е разработена още през 1852 г. от французите Майер и Делфорж. Въпреки това тя придобива голяма популярност едва през 20. век. Защо толкова късно? Ами основният проблем е бил да създадат подходящо плътно бутало, което да прилепва идеално към стените на съда. Едва през 1930 г., компанията Melior усъвършенства дизайна и оттогава пазарът на бутални кафеварки за френско пресоване претърпява истински бум. И до днес, това е най-популярният начин за приготвяне на кафе във Франция и англосаксонските страни.
Изсипете едро смляното кафе в стъклен съд, налейте гореща вода и покрийте. След четири минути буталото в капака се притиска към дъното и действа като сито. Така се отделя утайката и в съда остава само ароматна напитка с пухкава, бяла пяна. Кафето, приготвено с френска преса, се характеризира с отличен, дълбок вкус и аромат. Това се дължи на факта, че ароматните масла не се отлагат по стените на хартиения или металния филтър, както е при другите кафеварки, и имат възможност да извлекат цялото си богатство.


Може би е изненадващо, че първите кафемашини, използващи диференциално налягане, са разработени още в началото на XIX век, преди буталните кафеварки. През 1838 г., френският оптик Лебрюн създава първата кафемашина с ниско налягане, година по-късно Жана Ришар патентова вакуумна такава, оборудвана с предпазен клапан, а от 1901 г. в Италия започва производството на първата търговска кафемашина с високо налягане. От тези изобретения произлизат сегашните електрически кафемашини за еспресо под налягане и уредите от италиански тип за приготвяне на еспресо.
Принципът на работа на машината за еспресо е, че гореща вода се вкарва под налягане, обикновено 9-15 бара, през определено количество ситно-смляно кафе. Времето за екстракция е много кратко, приблизително 25 секунди, така че в напитката се отделят по-малко вредни вещества. Кафето от такава машина, наричано еспресо, обикновено е много силно и плътно, с недостижим по друг начин интензивен вкус и аромат, покрито с пухкава кремообразна пяна.
Видът на кафето, степента на смилане на зърната, както и силата на налягането, определят вкуса на напитката.
Добрите електрически кафемашини са доста скъпи, обемисти и често сложни за управление. Ето защо специалните кафеварки под налягане, като сифонните кафемашини Artisan или кафемашините със запарка, са отлична алтернатива на еспресо машините.
Особена разновидност на кафемашините под налягане са класическите кафеварки за еспресо или италианските уреди, известни като мока. Те се състоят от три части: долен съд за вода с предпазен клапан, цедка, в която се слага смляното кафе, и горен съд за готовата напитка. Водатасе просмуква през разбитото кафе, благодарение на налягането, създадено от парата и получената напитка се излива в горния контейнер. Налягането, което се създава, е доста ниско (около 3 бара), но въпреки това полученото еспресо е много ароматно.
Безспорно предимство на тези уреди е лесната им употреба и малкият им размер.
Освен типичните многоъгълни италиански кафеварки, на нашия пазар се предлагат и по-сложни дизайни. Несъмнено лидер в тази област е италианската компания Alessi, което не е изненадващо, като се има предвид италианският им произход. Забележителен пример за това е кафеварката 9090, проектирана от известния Ричард Сапер. Изработена от висококачествена неръждаема стомана, тя е един от най-разпознаваемите символи на дизайна от края на 70-те и началото на 80-те години на ХХ в. Разгледайте всички наши стоманени кафеварки.
Малко произведение на изкуството е и кафеварката La Conica, проектирана за Alessi от Алдо Роси. Нейната семпла, елегантна форма и необикновена изработка са типични за творчеството на този художник!
Повечето от нашите кафеварки са подходящи за индукционни котлони.
От известно време насам, стана модерно у нас и кафето, приготвено в кана, наречена chemex, чиито корени са от САЩ. Изобретателят на тази красива филтърна кана за кафе е нюйоркският химик от немски произход Петер Шлумбом, който патентова това "филтърно устройство" през 40-те години на миналия век. Специална доработка позволява поставянето на филтър в тази уникална карафа, което прави варенето на кафето бавно.
Въпреки, че не всеки уред за бавно приготвяне на кафе е с филтър е chemex, принципът е един и същ - кафето се филтрира и вари едновременно, докато се налива тясна струйка гореща вода, с температура не по-висока от около 90°С. Такива чудеса ще откриете и във FormAdore!
Дриперите за кафе също набират популярност. Как работят те? Бавно, това е сигурно :) Но си заслужава да бъдете търпеливи, защото дриперите разкриват най-доброто от кафето ви. Капка по капка, горещата вода се стича в смлените кафеени зърна, като по пътя си събира аромата им. Следващият етап е филтърът, който пропуска само най-ценното от кафето: аромат, вкус, благоухание и цвят. Утайката остава!


